21, 21 - 28 Май 2013

Брой 5, 30 януари - 5 февруари 2018 г.

Интервю

Четете ни всеки ден онлайн и свалете БУДИЛНИКЪ безплатно на www.budilnik.com

НАШИЯТ ГОСТ

Кирил Камбарев е роден в Хасково през 1970 г.

Тук завършва математическа гимназия, а спе-

циалността "Прогнозиране и планиране на

икономическите системи" - в Университета

з а н а ц и о н а л н о и с в е т о в н о с т о п а н с т в о - С о ф и я .

Работи като консултант и експерт към раз-

лични фирми у нас и в Агенцията за прива-

тизация. Получава втора квалификация – за

преподавател, в Саутхямптън Англия. Живее

в град Бейзингсток и е гимназиален препода-

вател по математика. Един от редовните и

награждавани участници в конкурса "АРГУС

- фантастика през 100 очи". "Никога няма

да забравя България и това, че съм българин.

Исках да направя нещо за родината, но по-

неже не съм богат човек, реших че мога да

помогна по духовному, като напиша книга.“ В

различни сборници у нас е публикувал редица

разкази. Романът "Спасителят" (2005), е пър-

вата авторска книга на Камбарев. Следват

романите „Боилът от Панония“ (2013) и

„Враг на франки и ромеи“ (2017).

ългарите са упо-

рити, всеотдайни,

трудно падат ду-

хом, а това са качества,

на които доста англи-

чани могат да завидят.,

споделя творецът

Интервю на

Георги Н. Николов с

писателя Кирил Камбарев

Господин Кам-

барев, след повече от

десетилетие живот в

чужбина, чувствате

ли се интегриран в ан-

глийското общество?

Какво Ви предлага то

в сравнение с българ-

ското и какво му давате

Вие?

Според моите лич-

ни представи, бих казал,

че се чувствам интегри-

ран. Колегите ми в рабо-

тата ме приемат като ра-

вен, отнасят се към мен

като към всеки друг на

моята позиция, вслушват

се в съветите ми. Смея

се на английския хумор,

гледам английски пре-

давания по телевизията,

посещавам техните му-

зеи, замъци и прекрасни

ботанически градини.

Харесват ми много неща

от английската култура и

нрави: уважението към

личното пространство на

хората, възможностите

за изява независимо от

потеклото на отделния

човек, желанието винаги

да ти помогнат с каквото

могат. Всичко това не оз-

начава, че съм забравил

корените си. Винаги ще

си остана българин и се

гордея с това. Разбира се,

че ние също има на как-

во да научим западняци-

те. Българите са упори-

ти, всеотдайни, трудно

падат духом, а това са

качества, на които доста

англичани могат да зави-

дят. Човек, живял в две

различни държави и до-

коснал се до две различ-

ни култури, има възмож-

ност да почерпи хубавите

страни от всяка, а това

определено носи своите

предимства. Опитвам се

да забравя нещата, които

не харесвах у нас, както

и да не обръщам вни-

мание на това, което ме

дразни тук. Стремя се да

оставам позитивен.

Как изглежда съ-

временният нашенец

на Острова през погле-

да Ви на човек от инте-

лектуалната сфера?

За съжаление жи-

вея в по-малък град, къ-

дето няма много наши

сънародници, така че не

поддържам постоянна

връзка с българи на ос-

трова. Предполагам, че

има доста успели хора,

както и такива, на които

им е по-трудно да се при-

общят към тукашното

общество. Не мисля оба-

че, че имам достатъчно

наблюдения, за да давам

цялостна оценка на на-

шенеца на острова.

Какво значи да си

(млад) автор в чужби-

на? Бихте ли посочили

позитивите и негативи-

те на това поприще и

стремите ли се да бъде-

те прочут?

Не бих казал, че

съм млад. Това, че творя

в чужбина, има както до-

бри, така и лоши страни.

Възможността за общу-

ване със сродни души е

по-ограничена, но пък

мога да инвестирам по-

вече свободно време в

писателските си проек-

ти. Колкото до писането

като поприще, на запад

добрите автори успя-

ват да продадат много

повече книги, един ан-

глийски автор може да

бъде продаван в десетки

държави.

В България пазарът

на книгата е много по-

ограничен, а като доба-

вим и по-ограничената

платежоспособност на

хората като цяло, ясно

е, че са единици българ-

ските писатели, които

могат да си вадят хляба

с тази професия. Аз лич-

но нямам очаквания от

себе си да печеля пари от

писането, нито то да ме

направи известен. Правя

го, защото за мен това е

висша форма на творче-

ска изява, на уникален

начин да пресъздам ми-

слите си и философията

си с помощта на словото.

Ако книгите ми се харес-

ват на читателите, още

по-добре.

НЕ ЗАБРАВЯМ КОРЕНИТЕ СИ…

Досега създадох-

те, освен разкази, зна-

чимите исторически

романи „Боилът от

Панония“ и „Враг на

франки и ромеи“. Защо

Ви привлича нацио-

налното минало и ще

продължите ли с други

подобни теми?

Благодаря за оцен-

ката, но дали романите

са наистина значими,

ще покаже бъдещето.

Коментарите след из-

даването на „Боилът

от Панония“ бяха мно-

го обещаващи за мен, а

първоначалните мнения

за наскоро излязлата на

пазара „Враг на франки

и ромеи“ също са много

положителни, но идват

предимно от мои близ-

ки и познати, а аз бих

искал да чуя отзиви от

широката публика. Още

от малък обичах исто-

рията, и по-специално

средновековната исто-

рия, която за мен носи

особена романтика.

Изчел съм доста книги и

съм изгледал доста фил-

ми по темата. Един ден

си казах, че искам и аз

да напиша роман, пре-

създаващ живота в сред-

новековна България, и

ето че това вече е факт.

Имам още идеи за твор-

би, свързани с този пе-

риод от историята ни, но

първо трябва да завърша

трилогията за Крум. В

момента работя вър-

ху третата част, а след

написването на първи-

те две отговорността

да доведа до успешен

край този „проект“, как-

то аз го наричам, е още

по-голяма.

Ще пробвате ли

перото си и в съвремен-

ния тематичен спек-

тър? Интересуват ли

Ви проблемите на чо-

века от ХХІ в. в центъ-

ра на мащабни пресе-

ления, мултикултурни

отношения и полити-

чески катаклизми?

Проблемите на на-

шия век са интересни и

ме вълнуват, най-мал-

кото защото се случват

в реалния ни живот, но

на този етап нямам же-

лание да пиша на съвре-

менни теми.

Навярно ще издаде-

те своя книга и в Англия,

но засега творбите си

печатате у нас. Какво е

Вашето впечатление от

читателската публика?

Носи ли в себе си патри-

отична нагласа и верен

естетически вкус, или

е объркана от лавината

преводни заглавия?

Според мен като

цяло нивото на бъл-

гарската художествена

литература изостава от

европейското и светов-

ното. Ако вземем за

пример историческата

ни проза, имаме писате-

ли, които ние си ценим,

но те не са известни из-

вън България. Разбира

се, за това допринася и

ниската популярност на

българския език и огра-

ничените възможности

за превод на българ-

ски издания в чужбина.

Лавината от преводни

заглавия, много от тях

със съмнителна стой-

ност, не прави нещата

по-лесни за родните ав-

тори. Но светът, в кой-

то живеем, няма да се

промени. Българските

писатели трябва сами

да намерят място под

слънцето като създават

творби с високи худо-

жествени достойнства.

Засега това не се полу-

чава. Хората, които оби-

чат да четат книги, имат

изграден вкус и търсят

творби, които да отго-

варят на художествени-

те им критерии. Много

хора имат желание да

четат български автори,

но остават разочаровани

от липсата на достатъч-

но качествени българ-

ски заглавия.

Как ще изглежда

книгата-венец в апо-

гея на творческото Ви

развитие? Какво бихте

искали да напишете,

та да остане в аналите

на съвременната бъл-

гарска литература? И

на световната също…

Със сигурност бих

искал това да бъде кни-

га, свързана с историята

на България.

В този ред на ми-

сли: какво пожелавате

лично на себе си?

Единственото

нещо, което искам да

си пожелая, е да бъда

здрав. Всичко останало

ще си дойде на мястото.

А на народа си,

когото несъмнено

обичате?

Пожелавам на бъл-

гарите да вярват пове-

че в себе си и в своите

качества. След дългите

години живот в Англия

съм убеден, че ние с

нищо не отстъпваме на

западняците.

Като казвам това,

нямам предвид, че тряб-

ва да отричаме всичко

чуждо, а напротив, да го

ценим и уважаваме още

повече, за да се научим

да ценим и уважаваме

и създаденото от нас.

Освен това пожелавам

на всички мои сънарод-

ници здраве, а през на-

стоящата 2018 година да

прочет поне една пре-

красна книга от българ-

ски автор.